ХЛЯБ – дума, не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно българче!

На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ… Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: „Ще ми купиш ли хляб?“

Днес ми се крещи!!!!…

Не, вие ми се от мъка и безсилие…Душата ми се разкъсва…

Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години…

Майката ми отвори….беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше – кракът зараства на криво… Има някакви психични проблеми…

Но не за нея искам да кажа…

На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ…

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?“

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента… Още с първите крачки изпаднах в тотален шок… голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под… В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки…

Влязох в кухнята – същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре… Никъде не се виждаше някаква храна…троха хляб нямаше…

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб?“

Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица,торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ….6 годишно дете….

Исках да говоря с него! Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!

Попитах го ,,Гладен ли си?“….

Сведе очички и тихо каза: ,,ДА“.

„Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.

– ХЛЯБ – отново тази пареща и тежка дума – ХЛЯБ.

Не издържах и се разплаках…избягах от стаята…не исках да разбира и вижда как го съжалявам….Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас… всичко това изпитвах в този момент…

Напазарувахме и се върнахме при тях…

Имаше кремчета, сокчета, шоколад…но не ги погледна…грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ…

В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ…на три хапки изяде филията…озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ„.

Пиша и сълзите ми капят…

Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?

Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам…

Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума…

ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете!

ХЛЯБ

(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)

Йоана Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *